ДОБРОТО В ЧОВЕКА

С добро пробиваш в свят увълчен,
на почит тук са подлите дела,
а ти едничък между тях се мъчиш
в живота да се бориш с доброта!

Едничък ангел в тази сивотия,
стоеше ТИ с отворена душа...
Напук на цялата, околната помия,
стоеше горд със вдигната глава!

Напук на всички дребни, малки хора,
напук на толкова омраза, суета,
усмихваше се свежо, непресторено,
ах, колко ти завиждах за това!

Не бях до там добра, a мъчех се,
a може би и глупост е това?
Във този свят от зло увълчил се,
да не предпазваш своята душа...

Раняван бил си много и навсякъде,
знам лъган бил си, ти, от любовта,
използван даже зарад добротата ти,
но пак запазил си човечността!

Поклон ти правя, мили мой приятелю,
знай Господ има, той ще ни спаси.
С усмивка побеждавай неприятеля,
доброто всичко, знай, ще победи!

ПРИЯТЕЛЮ

Не ме обичай, аз не заслужавам,
приятелю, сърцето си пази!
Ти стой далеч, че аз унищожавам,
дръзналият до мен да приближи!

Не ме поглеждай с погледа на влюбен,
приятел си, не искам да боли...
Забъркаш ли се с мене си загубен,
не съм човек, а хищник с женски лик.

Сърцето си вържи, не му се давай,
знай утре то само ще те рани!
Приятелството наше не предавай,
на чувствата не ставай жертва ти!

Обичам те, но не тъй както искаш,
ти мил си ми, затуй и се пази!
Със дявола недей да се натискаш,
нещастията... не идвали сами...

Приятелството ценен е подарък,
със него искам аз да те даря,
но ако ти цената му не знаеш,
аз моля те, от мен стой настрана!

ЛЪЖИ

Толкова лъжи изслушах... Толкоз премълчах!
Колко още да прeглътна? Доста изтърпях!
Нямаш капка срам човеко! Стига с тез лъжи!
С тях във раните дълбаеш!Не спира да боли!

Не вярвам повече на нищо, даже на това,
да видя, че се гърчиш силно от болка кат змия!
Ще те прескоча с бърза крачка! Вдигнала глава!

Какво? Боли те? Не, не вярвам!Поредната лъжа!